Джордж VI

Джордж VI (на английски: George VI; * 14 декември 1895 в Йорк Котидж, Сандрингам Хаус, Норфолк; † 6 февруари 1952 в Сандрингам Хаус, пак там), роден Албърт Фредерик Артър Джордж Уиндзор, е крал на Обединеното кралство и на доминионите на Британската общност от 11 декември 1936 г. до смъртта си. Той е и последният император на Индия от 1936 г. до разпускането на Британска Индия през август 1947 г. и първият глава на Британската общност след Лондонската декларация от 1949 г.

Бъдещият Джордж VI е роден по време на управлението на неговата прабаба кралица Виктория. Той е кръстен Албърт на своя прадядо принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота и е известен като „Бърти“ сред семейството и близките си приятели. Баща му се възкачва на трона като Джордж V през 1910 г. Като втори син на краля Албърт не се очаква да наследи трона. Той прекарва ранния си живот в сянката на по-големия си брат – престолонаследника Едуард. Учи във военноморски колеж като подрастващ и служи в Кралския флот и Кралските военновъздушни сили по време на Първата световна война. През 1920 г. става херцог на Йорк. Жени се за лейди Елизабет Боуз-Лайън през 1923 г., от която има две дъщери – Елизабет и Маргарет. В средата на 20-те години той ангажира логопеда Лайнъл Лог за лечението на заекването му, което той се научава да контролира до известна степен. По-големият му брат се възкачва на трона като Едуард VIII, след като баща им умира през 1936 г., но абдикира по-късно същата година, за да се ожени за два пъти разведената американка Уолис Симпсън. Като предполагаем наследник на Едуард VIII Албърт става крал, приемайки кралското име Джордж VI.

През септември 1939 г. Британската империя и повечето страни от Британската общност (но не и Ирландия) обявяват война на Нацистка Германия след нахлуването в Полша. Следват войни с Кралство Италия и Японската империя съответно през 1940 и 1941 г. Джордж VI се смята за споделящ трудностите на обикновените хора и популярността му скача. Бъкингамският дворец е бомбардиран по време на блиц, докато кралят и кралицата са там, а по-малкият му брат, херцогът на Кент, е убит на активна служба. Джордж VI става известен като символ на британската решимост да спечелят войната. Великобритания и нейните съюзници побеждават през 1945 г., но Британската империя запада. Ирландия до голяма степен се е отцепва, последвана от независимостта на Индия и Пакистан през 1947 г. Джордж се отказва от титлата „Император на Индия“ през юни 1948 г. и вместо това приема новата титла „Глава на Британската общност“. Той има свързани с тютюнопушенето здравословни проблеми в по-късните години от управлението си и умира в Сандрингам Хаус на 56 години от коронарна тромбоза. Наследен е от по-голямата си дъщеря Елизабет II.

Управлението му бележи началото на деколонизацията с отделянето на Индия и освобождаването на вицекраля и губернатор лорд Маунтбатън (1947), дала тон за деколонизационата вълна, която в управлението на Елизабет II довежда до Суецката криза, Вятъра на промяната в африканските доминиони, както и изменянето на статута на британските протекторати по света. Преобразуването на Британската империя в многонационална общност обезпокоява чувствителния крал. Политическата криза, както и икономическите трудности в следвоенните години изтощават физически и емоционално крал Джордж VI.